Брутно трудово възнаграждение (БТВ) с постоянен характер е онова възнаграждение, което включва основната заплата за отработеното време и всички допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер. Най-често БТВ се ползва като база за изчисляване на ред други елементи на възнаграждението, като например: нощен труд, извънреден труд, празничен труд, възнаграждение за платен отпуск, обезщетения по КТ и т.н.
В брутното трудово възнаграждение с постоянен характер най-често се включват:
В брутната работна заплата с постоянен характер се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда. Допълнителните трудови възнаграждения за научна степен и ТСПО са с постоянен характер. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение, и са в зависимост единствено от отработеното време. Тоест допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер трябва да са предвидими и сигурни, да бъдат определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и/или в индивидуалния трудов договор на работника или служителя.
Тъй като БТВ се приема като база за изчисляване на други възнаграждения и обезщетения, най-често то се определя в среднодневен размер. Среднодневното брутно трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за времето на ползване на платен годишен отпуск се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, се раздели на броя на работните дни през този месец. При определен месечен размер на трудовото възнаграждение, среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът.
Пример:
- Работните дни през месец септември 2019 г. са 19 на брой;
- През месец септември са отработени 9 дни;
- През месец септември са ползвани 10 дни платен годишен отпуск;
- Брутното трудово възнаграждение с постоянен характер за месец август е 2 200 лева;
Среднодневното брутно трудово възнаграждение за изплащане на платен годишен отпуск (ПГО), когато в предходни месеци няма отработени най-малко 10 работни дни, се установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година.
Пример:
- Работните дни през месец септември 2019 г. са 19 на брой;
- През месец септември са отработени 9 дни;
- През месец септември са ползвани 10 дни платен годишен отпуск;
- Трудовото правоотношение е възникнало в месец август 2019 г.;
При сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.
Пример:
- Възнаграждението за месец януари 2019 г. е 560 лева за 8-часов работен ден;
- През месец януари са отработени 12 работни дни;
- През месец януари са ползвани 10 работни дни платен годишен отпуск (ПГО);
- Работните дни в месец януари са 22;
